Бонбонено дърво

Bonboneno darvoНе всички части на растенията са годни и приятни за ядене. Всеобщо за безспорни приемаме  плодовете, листата, някои корени и кореноплоди, зелените тревисти стъбла на някои зеленчуци. Като лоша шега ще приеме всеки твърдението, че и дръжката на плода е годна за ядене. А ето, че има и такова нещо.

И това е Бонбоненото дърво (Hovenia dulcis, fam. Ramnaceae),т.е. зърнастецови. Любопитна подробност: към това семейство се отнасят драката и хинапът.

Родина на Бонбоненото дърво са относително топлите райони на Китай, Корея, Япония. Това е голямо дърво – достига 15 – 20, но и до 30 м височина, с дебелина на стъблото 60 – 75 см. По външен вид наподобява липа, с кълбовидна корона и тъмно-сива кора. Листата са едри – сърцевидно-овални до сърцевидно-яйцевидни, със заострен връх, белезникавозелени отдолу.

Цъфтежът е през юни, а плодовете (или по-точно дръжките) узряват през октомври-ноември. Цветовете са в рацемозни съцветия  – кичури по подобие на бъзовите съцветия. Те биват двуполови или мъжки, светлозелени, ароматни. Добър медонос. Плодовете са дребни като грах, сухи,  виолетовокафяви, с по три семена. Не са годни за ядене.

Затова пък горната част на плодната дръжка е ядлива – много вкусно лакомство, особено след есенните слани. Дръжките са  удебелени, почти месести,  богати на скорбяла, леко тръпчиви, но много сладки ( в свежите дръжки – до 20 – 23%, а в полусухите – до 48% захари). Плодните дръжки могат да останат на дървото до пролетта. Подсушените дръжки се използват предимно в сурово състояние, но се преработват и в брашно за кухненски нужди. Този уникален хранителен „плодов” продукт е търсен на източните пазари.

Дървото на този вид се цени добре в парковото озеленяване, особено  на околохрамовите пространства. Значителен интерес представлява дървесината – наричат я „японски махагон”.

Бонбоненото дърво е топлолюбиво растение – най-благоприятни за него са райони с температура не по-ниска от – 12°С, но в провинция Хебей, Китай и в Корея издържа до – 20°С. Това показват и дърветата, засадени в някои паркове в Пловдив, при нас в с.Велика, Бургаско и др. Очевидно, този интересен в много отношения дървесен декоративен и „плодов” вид има място в много райони у нас като Санданско-Петричкия, Южно-Родопския, по Черноморската зона, Старо-Загорско и др.

Бонбоненото дърво заслужава да се изпита за саксийно отглеждане с формиране като бонсай – заради листата, ароматнните цветове и сладките „чепки”.

Серафим Серафимов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong> 

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.