ЦВЕТЯТА – ЕСПЕРАНТИЯ

Всекиму познато е понятито езикова бариера. За щастливците, открехнали най-широкия езиков прозорец Есперанто няма езикови сенки и полусенки – тяхна втора Родина е Есперантия/ Esperantujo/.От самия изток да самия запад, от Полюс до Полюс – един общ “рóден” език.

Цветята – растенията – са също безграничен глъбинно разбираем език и връзка между всички хора. Всеотдайни, безкористни, любвеобилни, приласкващи като майчина прегръдка. Влез, прилепи се като невидима сянка към която и да е група от толкова разнообразни по цвят,  възраст, интелектуалност и интереси гости на Малката ботаническа “Райска” градина в черноморските поли на Странджа / китното с. Велика/ и ще усетиш притаения дъх и вдадения поглед към разказа за чудния свят на божествената връзка между хората – искрените зелени приятели, нежни като детска бузка или бодливи, но  винаги усмихнати. Между и към хората от цялата земя. Както каза един гост-професионалист – тук са сгушени деца на тропика, субтропика, умерения и субполярния климат. Без спорове и наддумване, без кавги, с отворени души.

Чужденците стават завинаги приятели, роднини, семейства.

Есперанто сдружава и свързва.

Гостува ни международно семейство – Петко и Кристина Казакови – полякиня и българин – литератор и железничар – габровци. Кристина, въпреки 30-те години ядене на старопланински хляб, шопска салата и габровски “Бацилус булгарикус” ( без френски сурогати), често сдъвква капризните пълен и кратък мъжки ( моля! ) член, отличително българското членуване, интонацията, но пък есперанто се лее като вода, без подводни и надводни прагове, защото полякинята е  бездънен кладенец на разноцветни, пиперлии и закачливи вицове, понякга смешни в български вариант, но перфектни на есперанто. Та и как да шлифова българското слово като в габровския им дом се лее предимно вторият, но станал пъпна връв като роден език  – международният език на надеждата за разбирателство между хората от четирите краища на света.

И заедно с тях, както всеки божи ден – поток от гости на Градината: германци, датчани, англичани, французи, чехи, руснаци, поляци – деца и възрастни, обикновени люде и учени. Еднакво възторжени от букета разнообразни цветя, храсти, дървета. Как се разбираме? С езика на цветята, подсладен с френски, руски, английски, нерядко Есперанто, предпазливо немски, полски, чехски.

И Кристина не се стърпява – допълва “лекциите” на импровизирания малък Народен Университет. Петко се усмихва!..

Целият свят е усмихнат! – Като цветята!