Във всяка дворна градина – цитрусови на постоянно място

Във всеки двор - цитрусовиЗа всеки е повече от познато мястото на цитрусовите в бита, кулинарията и здравето. Не остава на заден план и високата им украсност. Всеки обича да обели червеникавооранжевата кора на мандарината и портокала и да изпита насладата от освежаващия вкус на тези чуждоземни плодове. С деликатесен вкус и значителна диетична роля е грейпфрутът. Да споменаваме ли най-популярния цитрусов плод – лимона? Известни са много видове и сортове не само с вкусовите качества на плодовете им, но и като източници на важни суровини за фармацевтиката, козметиката, парфюмерията. Е! Видовете не са чак седем (!) хиляди, а около пет  десетки. Многобройни са, всъщност, разновидностите и спонтанните  хибриди, защото непрестанно тече междувидова и междуродова ( вкл. с родовете Кинкан, Понцирус, Юнос, Ичангензис и др.) хибридизация.

,Огнище на произход и разпространение е обширната зона между Непал и Океания, но отделни диви видове с неядливи плодове има в Австралия и Африка. За наше съжаление, почти всички цитрусови с ядливи плодове са топлолюбиви. Малко са видовете, които са зимоустойчиви, като например Citrus junоs, C. ichangensis и особено Poncirus trifoliatа, но техните плодове не са годни за ядене. С по-слаба или задоволителна зимоустойчивост са някои междувидови хибриди с кинканът и мандарините от  групата клементини.

Благородство, царственост излъчват цитрусовите плодове. Пък и самите растения!

Всекиму, без съмнение, се иска да може да отглежда поне едно-две дръвчета от тези красавци на постоянно место в двора, в дворната градина. Кому не дотяга всяка есен и пролет да мъкне тежките съдове (качета, саксии ) с цитруси без да е уверен, че ще съумее да им осигури през зимата такива условия, че да се радва на собственоръчно отгледани златни плодове.

Такава възможност има!

Предлагаме на всеки предприемчив любител няколко начина за безпроблемно отглеждане на лимон, мандарина, портокал, грейпфрут и др. почти на открито, като обикновено овощно дърво. Защо „почти”? Защото през зимата, без да се местят,  остават под защитно покритие, а през летния период  будят представа за кипърски пейсаж.

Изпитани са успешно два начина за открито отглеждане: в специално построени траншеи или безтраншейно.

Безспорно, с най-малки рискове е отглеждането в траншеи – отдавна отработено и у нас, с доказана ефективност, но и не за всеки достъпно заради нуждата от земноизкопна и строителна работа. Това е тема за друг разговор, ако любителите имат интерес.

По-достъпно е безтраншейното.

Предимстнвото на безтраншейното отглеждане на цитрусови е, че няма никакви земноизкопни и строиителни работи. Общото с траншейния метод е само в изграждането на зимнозащитните покрития: носеща конструкция и студоизолационни материали. Изборът на мястото за цитрусовата „градинка” в двора  е лично предпочитание с единственото съображение: да бъде така разположена, че постоянно да доставя удоволствие.

Носещата конструкция за зимнозащитното закритие може да се направи с  железни, алуминиеви или РVС тръби, или с дървен материал (летви, бинари и др). Може да се използват и подходящи гладки дървени пръти. Защото носещата конструкция е нужна само през зимата – скрита под покривните материали. В края на април цялата конструкция, каквато и да е по форма и материали, се демонтира и складира на затулено място. Тя може да бъде с напречно сечение като равнобедрен триъгълник  ( легнала призма ) или като дъга (полутунел).

Както при триьгълната, така и при тунелната конструкция, дължгината на ребрата, ( респ. дъгата ) е 1.80 – 2 м, а височината при билото –  ок. 1,50 м. Добро запазване на оптимален топлинен режим се постига при съотношение 1:2,50-3 ( ширина при основата спрямо ширината на покриващата повърхност). Носещите елементи са на разстояние около 1м един от друг. При използване на меки еластични покривни материали (фолио, „геофилц”, плат от минерална вата и др.) носещите елементи са по-гъсто разположени, за да се избегне провисване на покривните платна. По-малко е разстоянето ( 60-80 см) и когато се използва пенополистирол ( само при триъгълната конструкция!), който е трошлив. Ако се използва Полипропиленово велпапе или Поликарбонова плоскост, разстоянието е до два пъти по-голямо. Разбира се, броят на носещите елементи зависи от броя на засадените цитрусови дръвчета. Разстоянието между дръвчетата в реда е 1,80 м за обикновения лимон и вида Пондероза (едроплодния лимон), а за лимон сорт Кантонски ( известен по-често като Мейер), мандарината Миягава Васе, Кавано Васе и др – 150 – 160 см .  Страните (рамената) на носещите елементи се свързват надлъжно на три места с тел или необтегаем шнур. Билната връзка е неогъваема (тръбна или от друг материал). Двата й края се укрепват с обтяжки завързани за здраво забити колчета – поне на 1 м от основата на челните стени. Покривните платна се полагат по стените на конструкцията в следния ред: първо,  полипропионово велпапе или поликарбонова плоскост ( респ. стиропор), после, геофилц или друг подходящ топлоизолационен текстилен (тъкан или нетъкан ) и най.отгоре фолиото (полиетиленово или поливинилхлоридно). На пазара вече има и твърде полезно за целта фолио ( с название „винил” ) – по-дебело, по-еластично и с по-дълъг срок на използване ( над 6 години). За да се избегне отвяването на покривката при зимните бури, основата на  връхното покритие трябва да се засипе с почва или да се притисне с тежести. Ако защитният материал е минерална вата или пенополистирол, желателно е на южната стена да се изреже по едно прозорче 30/30 см за всяко дръвче, което да се отваря през топлите зимни дни.

Носещата конструкция може да се монтира рано през октомври, но полагането на топлоизолационните материали започва между 25.Х и 5.ХІ – преди първия мраз. Демонтират се към 20-ти април – след закономерно последния пролетен мраз (слана).

Преди да се закрият, дръвчетата се напръскват обилно с акарицид и инсектицид.  През зимния период не се напоява.

При лимона и Пондерозата  може да има частично окапване на листа. През най-мразовитите дни температурата в закритието може да падне под нулата и листата частично да потъмнеят, т.е. да замръзнат – това не е гибелно, но само, ако в никакъв случай при слънчева утрин и ден след ледена нощ не се отваря закритието, нито се прави някакъв опит за отопляване. Бавното размръзване запазва дръвчетата без повреди. Отбелязали сме случаи, когато температурата пада до -8°С и дори до -13°С, без да има съществени повреди. „Замръзналите” дръвчета плододават още през годината след това  „замръзване”. Защото: от нашето познание и опит зависи дали едно „замръзнало” дръвче ще „измръзне”( загине ), или ще се възстанови без повреди.

Ако пък някой се бои от сурови зимни студове, може да монтира в закритието една–две електрически лампи по 25W, които да се включват „при нужда” от домашен контакт.

Всички грижи през топлата част на годината – обработка, напояване, торене и борба с болестите и вредителите през вегетацията, са по общоприетите правила. Заслужава да се отбележи, че дръвчетата, отглеждани по този начин, плододават изобилно – добре видно на снимките от с.Велика, Бургаско.

Повече технологични подробности може да се ползват  от нашата  книга „Субтропични и южни култури”,  „ДЕМАКС”, Сф. 2005 или на адрес www.serafimovi.com .

Серафим Серафимов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *