Глог-Crataegus

Глогът/ род Crataegus/ не е просто само трън. Освен, че този  мощен храст има висока декоративна стойност, той е и източник на вкусни, диетични и лечебни плодове.

Глогът е разпространен в цялото северно полукълбо с над 890 вида, 800 от които в Америка, а останалите – в Евразия. У нас най-известни са два wида: черноплоден / Crataegus pentagina/ и червеноплоден /Cr. monogina/. По-слабо разпространен у нас и на Балканите е  Източният глог / Cr. orientalis, известен и като Mespilus odoratissima/. В Предна и Централна Азия е широко разпространен изключително сухоустойчивият Понтийски глог Cr. pontica / syn. Cr, mediterranea/.

Черно- и червеноплодните видове са невисоки гъсто трънливи храсти. Височината зависи от месторастенето. На открити места храстът е почти нисък, приземист, много гъсто разклонен, а като подлес и на сенчести места може да достигне 4-5 m, с рехаво разклоняване. Листата им са малки, дълбоко нарязани. Цветовете са многобройни, разположени в плоски кичури или в малки букетчета, бели. Плодовете /”глогинки”/ са дребни /4-7 mm/, с полусуха месеста обвивка. Приятни на вкус са черните плодове – населението в Странджа ги нарича «благина». Плодовете на червения глог са почти безвкусни, със слабо брашнеста леко тръпчива месеста обвивка, но са добре известни като кардиологична билка.

Заначително по-интересни са Източният и Понтийският видове.

Източният глог е мощен храст със здрави, видимо масивни клони и клончета. Кората е сива, на едногодишните леторасти – вишневочервеникава, гладка.Има малко на брой, но мощни черночервени тръни. Листата са 2-4 пъти по-големи от тези на обикновения глог и са почти целокрайни или частчно плитко нарязани. Тази форма на листата създава впечатление, че   това не е глог. Цветовете са типични за глога, но с кафявочервеникаво обагряне в основата на венечните листенца. Има създадени нови сортове с червени и пурпурни венечни листчета. Плодовете са необичайно за глога едри –  широки до 2 cm / като на Roza rugosa/, червенооранжеви, твърде атрактивни, с плътна месеста, сладка обвивка, приятно възкисела. Този необичаен глог е много атрактивен като солитери или малки групички в домашната “райска градина” през целия вегетационен сезон с рeхавата корона и крепки клончета,с цветните гроздове, с многобройните кичури едри, ярко оцветени плодове и големите почти целокрайните листа. Още повече с наличието на новите сортове с различно обагрени цветове. Този вид се използва широко в паркостроителството. Чудесно решение е имал създателят на зеленото рухо на гробището в Орландовци, където може да се види цяла алея обрамчена с мощни дървета от този вид, отрупани през есента с огненооранжеви плодове. Да напомним, че плодовете са вкусни за ядене както свежи, така и изсушени за приготвяне на чай –  самостоятелно, или в смес със шипки и други сухи плодове. Неоправдано е ритуалното пренебрежение на постоянните посетители към разсипаните по земята под дърветата купища толкова полезни плодове – и блаженопочивщите биха се радвали!…

Понтийският глог има по-дълбоко нарязани разредено овласени листа – почти като листата на обикновения глог, но по-широки. Неговите жълтеникавобозави плодове са дори малко по-едри от плодовете на Източния глог. Със своята висока устойчивост на суша и горещини този вид е много подходящ за озеленяване на каменисти, опороени, безплодни терени. Като някакви неземни образувания стоят по склоновете на южнотаджикската мрежа от разклонения на Памиро-Алайските планини разредените “горички” от понтийски глог, посивяли от вечно носения откъм Каракумските простори фин еоличен прах.

При това, високата родовитост осигурява допълнителна плодова храна / в свежо или преработено състояние/ и допълнителни приходи за семейния бюджет.

Малко ли са пустеещите склонове на Сакар, Странджа и Родопите?

Глогът има още едно полезно качество: дървесината е фино пастелно кремавобелезникава до червеникава, твърда – полира се отлично. Тя е добра “суровина” / близка до крушовата/ за изработване на фини здрави домашни пособия, вкл. декоративни – много по-красиви от изработваните в Кавказ предмети от чемширено дърво.

Посадъчен материал и от двата вида може да се произвежда предимно с присаждане / окулиране или на калем/ на подложки от обикновения /див/ глог, който формира изобилно издънки. Никакви трудности!

 

Ст.н.сътр. Серафим Серафимов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *