Грейпфрутът – необичайна биология

Цитрусовите растения са една природна загадка. Уж са типични деца на тропика и субтропика, които не понасят суровите условия на умерените ширини. A не е съвсем така. В голямото семейство Aurantaceae има дори листопадни видове като дивия Трилистен лимон – Poncirus trifoliatа, който не се бои от мразове до -25 градуса, но плодовете му не са ядливи. Близък до него е полулистопадният Цитрус ичангензис. Нееднакво понасят минусови температури добре познатите лимон, мандарина, портокал, грейпфрут.Особено капризни са обикновеният лимон и Пондерозата /Едроплодният лимон, наричан и “Скерневицки”/. Малко по-студоустойчиви са грейпфрутът, кинканът и др.. Но и това е относително. Ако дръвче от тези глезльовци се постави в закрито полутъмно, безветрено помещение, то може да издържи дори -12 °С,- видимо то замръзва / листата стават масленозелени/, но не загива – възстановява се без повреди и още през същото лято плододава.Ако,обаче,такова “замръзнало” дръвче се изложи на слънце или се пренесе веднага в топло помещение, то загива като попарено. Затова, ако забравите дръвчето на открито и то замръзне, оставете го там, но покрито плътно с брезент или друг плътен тъмен плат до пълното размръзване. От тъмнината няма да загине!Едва след размръзването му се пренася в помещение, в което температурата да се подържа от 1 до 12 градуса,

Със специфична твърде интересна особеност се отличава грейпфрутът. Това е най-младият, открит едва в края на 19 в., цитрусов вид, с генетично неясен произход. За разлика от нормалния цикъл на плавно възходяща крива на развитието на растенията от поникването до встъпването в плододаване, при грейпфрута тази крива е с двоен връх.Още през първите месеци след поникването на върха на някои семеначета, без да са облагородени /”ашладисани”/, се формира плодна пъпка и не рядко тя дава плод.Сиреч, кривата на развитието рязко скача до върха. След това, сякаш усетило, че е нарушиоло правилата, растението се връща отново при началото – следващият цъфтеж и плододаване се появяват нормално след 12-15 години.Става дума за необлагородени растения. Това озадачава любителите. Всички неприсадени /от семе/ цитрусови растения закономерно започват да цъфтят едва след 12 години. Ако листата окапват често през зимата, както и при недостиг на торови елементи и нередовно напояване, този срок може да се удължи до над 20 години.В нашата практика, едно подарено ни лимоново семеначе даде първи плодове в 23-та си година.

Най-честата причина за окапване на вече завързали и понаедряли плодове е излишното поливане през зимата, особено в хладни помещения. Друга причина е едностранното торене с азот или с внасяне на голямо количество овчи или птичи тор. Най-ефективно е торенето с размит угнил оборски тор /’шербет”/ поне веднаж месечно / половин литър на 10 кг почва/. При топло зимуване се тори и през зимните месеци . Никога не “торете” с боклуци /рога, копита, рибни отпадъци и какво ли още не!/. Живото растение може да усвоява само минерализирани /угнили/ органически вещества. За лекуване от хлороза се заравят плитко в почвата няколко едри и дребни кристали /1-2 супени лъжици/ от зелен камък – “кара боя”. При поливането те се отмиват пестеливо. Това също помага за задържане на плода.

Хладните помещения могат да бъдат слабо осветени, но при топло зимуване осветлението е много важен фактор, защото растението е в постоянно будно /растежно/ състояние и разходът на вода е по-интензивен. При слабо осветление могат да окапят всички зимни цветове и завръзи. По принцип, появилите се преез зимата плодни пъпки трябва да се опонват до 90%. Оставят се само няколко , които имат добре оформен пестик.
Много по-благоприятни са условията в хладно светло помещение. Цитрусовото растение също има нужда от зимен сън.
Серафим Серафимов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *