ЗАЩО СЕ РАЗПУКВАТ ПЛОДОВЕТЕ НА НАРА?

ЗАЩО СЕ РАЗПУКВАТ ПЛОДОВЕТЕ НА НАРА?

 

Нарът е един от несъмнено най-интересните и полезни плодове, като диетична, освежаваща и лечебна добавка към храната, а ако става дума за кората, тя си е подчертано лечебна като адстрингентно /затягащо/ лекарство. Да си напомняме ли за високата декоративност – не само докато плодовете висят като красиви топки по клоните, а и като украшение на трапезната маса или бюфета. Плодът обаче си има свои характерни изисквания, без чието съблюдаване няма да влезе в нито една от посочените роли.

Кората на зрелия плод на нара е доста дебела и полутвърда. Биологичната зрялост на плода настъпва към началото на октомври, а техническата – към края на октомври. Често до тогава кората се напуква безпосочно, понякога толкова, че зрелият плод заприличва на роза от рубиненочервени зърна. Такъв разпукнат зрял плод е нетраен. Ако разпукне преди да е дозрял, загнива рано.

Каква е причината за това? Тя е еднаква при всички сортове: неправилното напояване.

Кората на плода нараства през цялата вегетация. Ако напояването е редовно, дори с малки количества вода, кората надебелява равномерно и втвърдяването /лигнифицирането/ започва нормално в началото на есента в процеса на узряването – от края на септември и през октомври-ноември. Ако, обаче по време на вегетацията, особено през юли-август, напояването е с продължителни прекъсвания и с недостатъчно вода дотолкова, че да предизвика временно спиране на растежа на плодовете, кората им започва да згрубява преждевременно. Закъсняло обилно напояване или валежи през август или септември, предизвиква приток на допълнително количество сок в плодвете. Създава се вътрешно налягане поради увеличаване на обема на зърната. Кората вече неможе да се „разтяга”, затова се разпуква. Всъщност, именно това е причината за преждевременното разпукване на плодовете на нара.

При осигуряване на редовно напояване, макар и с малки количества вода, кората надебелява равномерно и втвърдяването /лигнифицирането/ протича равномерно.

Очевидно, необходимо е да се следи внимателно състоянието на почвената влажност през летните сухи и горещи месеци и при нужда, ако няма валежи, се извършва напояване. Нормата определя сам стопанинът в зависимост от структурата и водозадържащата сила на почвата, от наклона, валежите и т.н. Нужно ли е да се напомня, че поройният тип валеж не напоява почвата? Най-общото правило е: леко влажна, но не постоянно мокра почва. Биологично нарът е устойчив на горещини и равномерно засушаване, но не и в суха почва, не и при нашите условия на лятно бездъждие и екстремни горещини.

Любителите на нара не трябва да изпускат от вниманието си и един друг тип напукване – далеч по опасно – напукване на кората на стъблото. Това вече е следствие от имръзване. То може да се получи при температура от -10°С до -18°С. Защо такава голяма амплитуда? Ами, защото е в много голяма зависимост от начина на отглеждането. Добре „охраненото” – достатъчно наторено и напоявано без излишък дръвче издържа на по-тежки мразове. И, обратно – „гладното” може да измръзне в различна степен при по-слаб мраз.

Вече е късно за корекции в отглеждането, но може да се вземат защитни мерки. Клонките се привързват прибрани към стъблото. След това се изправят няколко колчета /пръти/, които се връзват горе на конус. Върху тях се обвива в два слоя найлон0во фолио. Много по-полезно е бяло или зелено непрозрачно фолио, за да се избегне затопляне вътре през топлите слънчеви дни и ,особено важно !, да се удължи времето на размръзването на тъканите след мразовитите нощи и дни.

 

 

Ст. Н. Стр. Серафим Серафимов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *