ТЕМАТИКАТА на Градината има три раздела – всеки със свои подраздели:

А. Субтропични и южни растения:

1 – тропически:

кактуси – около 1600 вида и разновидности;

сукуленти-некактуси – 180 вида и форми;

цитрусови – 17 вида и разновидности, и 6 сорта;

2 – субтропични:

устойчиви на мраз до -8-10°С: фейхоа, мирта;

полуустойчиви – до -15, -18°С: райска ябълка, диоспирос лотус, пау-пау, нар, дафин;

с добра до пълна мразоустойчивост: райска ябълка – сортове Костата и Росеянка, хипофае /облепиха/ понцирус трифолиата.

Б. Преходномедитерански храсти и дървесни:

Филирея медиа, каки, индийски люляк, корков дъб, Каменен дъб, Магнолия /2 вида/, бамбук /2 вида/, Пекан, Шах-тут,

Смокиня – сортове: Поморие 24, Ахтопол 17, Кадота, Махмут-дана.

В. Видове на умерения климат:

1 – едногодишни и многогодишни :

украсни, зеленчукови – над 200;

2 – храсти:

ягодоплодни /касис, червено френско грозде, бодливо грозде, Йоща/ едно  попадение на селекцията в десятката! /, арония, калина, лешник 2 сорта/ Ата-баба, Ана и местни форми/, облепиха- 6 форми, Киви/Actinidia chinensis, A.arguta, A. kolomikta/;

3 – дървета:

ябълка -5 сорта: Виста Бела, Молис Делишес, Голден делишес, Мелроуз, Грени сми, Велека /нов ценен зимен сорт с произход Странджа/;

круши – 3 сорта: Вилямова, Ахче, местна;

сливи – 5 сорта: Стенлей, Трънкслива, Ренглота, Санта Роза;

Дюля – 2 сорта: Пазарджишка, Узбекска; Японска дюля/Хеномелес;

Скоруша – Местен елит, отбран от П.Мондешка – Троян;

Праскова: Елеганс Лейди и др.;

Бадем – Юбилей, Приморски, Лоран, бадемопрасковен хибрид “Странджа СС”;

Череши: Победа, Ван;

Орехи – 3 сорта/ Извор, Дряновски, Кукленски/, Черен орех;

Хинап /1 сорт + 2 канд. сорта- Елит 1, Елит2/;

Глог едроплоден – Crategus meditrranea.

КАКТУСИ:

Най-богата е колекцията от кактусови видове, разновидности и вариетети. Те са и основният атрактивен обект, който непрестанно привлича гости. Съществена особеност: посещенията не са следствие от някаква целенасочена реклама. Любопитството се генерира от посетител на посетител, от публикации на разнородни журналисти, както и от попаднала информация в рекламни материали на туроператорски фирми и медиите. Някои посетители любители-кактусисти качват в Интернет в сайтовете си картини и информация от Градината.

Любопитно е появяването, преди повече от 15 години, на едни от първите гости – две семейства англичани. Те бяха и едни от първите летовници в комплекса „Дюните.” Пристигат с такси. Шофьорът се диви, че сам не знае, че има такава Градина в района, който обслужва на юг от Бургас, а, „Ето! Вчера пристигнаха в „Дюните” и днес вече питат дали мога да ги доведа … и съобщават Вашия адрес”!

Оказва се, че устната информация е по-активна от формалната. Тяхни познати случайно попаднали в нашата „Райска градина” и – от ухо на ухо…

Малко история относно кактусовото „население”.

Рождена дата е 1975 г., когато Р. Серафимова участвува с научен доклад в работата на Международен Конгрес по овощарство във Варшава, Полша. В погледа й попада малка колекция кактуси в един цветарски магазин. Неотразимо впечатление й правят фееричните багри на цветове с копринен блясък, „приседнали” на бодливите чуждоземни „топки”. Запленена, тя решава да има такава красота в директорския си кабинет в Опитната станция по овощарство и лозарство в Поморие. Става нужда дори да вземе заем, за да си купи кактуси! –/ последен ден е на престоя във Варшава!/… И повод за много шеги с колегите.

Тези растения са маята за раждане на колекцията. Един от тези “варшавяни” все ощe се кипри в колекцията – на възраст над 45 години.

От Дирекцията на ОСОЛ, Поморие, кактусите се преселват в апартамента в Бургас. За тях Серафим преустройва един панорамен прозорец в мини оранжерия, „населението” на която за няколко години достига над 700 вида. Радка и Серафим усвояват тънкостите за сеитба и отглеждане на нежните семеначета, размножение чрез присаждане, особено на кристатни и безхлорофилни форми.

През онзи период в Бургас се създава мощно Дружество на природолюбителите кактусисти, на птици, риби и т.н., наречено “Екзотика”. Време на ентусиазъм, на постоянно самообучение и активен обмен на знания, опит, материали. Време, когато нямаше решетки и брони на вратите и прозорците, когат през цялата нощ улиците гъмжаха от хора – без бухалкаджии и празноскитащи…

През 1986 г., вече пенсионираните Радка и Серафим, се преселват в с.Велика – на 10 км от гр. Мичурин, на 3 км западно от почти неизвестното тогава село Лозенец. За кратко време със собствени сили построяват малка къща и оранжерия – несменяем дом за кактусите. Да! – несменяем, защото по обективни причини и заради тяхния „непукизъм” към пещните юлско-августовски условия в оранжерията, те остават в нея целогодишно. Изключение правят само 7-8 вида абсолютно мразоустойчиви видове: опунции и др., които пък са неотлъчно – зиме и лете – безгрижно под откритото небе.

Тук вече колекцията набъбва до 1700 вида, разновидности и вариетети кактуси и десетки – скуленти-некактуси. Оранжерията става пренаселена. Особено през зимния период, когато вътре се приютяват и десетки други топлолюбиви вечнозелени и полулистопадни южняци – през цялото лято радвали очите на гостите вън в градината.

Не е възможно тук да се представят в пълнота всички тези видове. Нека да представим само някои особености.

В колекцията има голямо разнообразие от форми по реазмери, конфигурация, окраски: дребосъчета Mammillaria, Rebutia и др., които никога не надвишават 3-4 см височина и великани като Opuntia ficus-indika с едри ядливи плодове, Еchinocactus grusonii с неговия внушителен 90-100 см диаметър и над 100 см височина, както и още по-внушителните „телефонни стълбове” Цереуси, Mirtilocactus и др. Може да се съжалява за краткия човешки живот, в който неможе да се вмести многовековният ръст на Carnegia gigantea, която, макар и с не повече от 1 см годишен приръст , достига в родината си 18 м. – най-високият и дълговечен сред кактусите.

Завладяват и удивляват погледа вечномладите Litops-и. О,не! Те не са истински кактуси и тяхна родина не е Америка, а Южна Африка – пустините като Калахари. Да! – те не стават старци, или, по-точно, условно техният живот трае само една година – късно през есента, след цъфтежа си, в течение на зимата те развиват напълно ново тяло, а старото се превръща в сухи люспи при основата. Много находчиво са наречени „живи камъчета” – причудливите шарки по лицевата им кора мимикрично наподобяват пъстрите пустинни камъчета, сред които се крият и живеят.

Незабележимо е присътствието на една група видове, известни на индианските шамани и на любителите на халюцинации. Това са Lophophor, известни с индианското наименование Payot. Един твърде коварен халюциногенен наркотик, който е превърнал много „любители” в необратими „зомбита” .

Постоянен интерес и объркване предизвикват кристатните форми и особено албинотичните. Много често се възприемат като цветове на растението. Те са ненаследствени мутации, които се размножават само вегетативно – присадени на подходящи подложки. Те са интригуваща илюстрация за верността на израза „на чужд гръб се живее по-добре!”

Много интересни факти и чудесии може да се видят и сред другите „жители” на ботаническа градина „Серафимови“ – цитрусовите, ягодоплодните, декоративните, бамбука и т.н.

Заповядайте на гости в “Райската градина” в с. Велика. Тук всички фамилни членове – дъщерята и внуците – ще ви запознаят подробно или накратко с растенията. Запознаването е екскурзия с продължителност 20 – 40 мин., а много често ионформацията се превръща в дълга беседа – в тон с интересите на посетителите.

За контакти натиснете ТУК!