Известна е древната максима, че без добро познаване на миналото няма добро бъдеще. В този смисъл с какво най-общо се характеризира историческото присъствие на южните култури по българските земи?
Безспорно, нашите далечни предци и техните поколения, все по-жизнени и жизнени, са живели, както сега казваме – природно, в жизнена взаимна зависимост с природата. По техния предълъг път тя им е давала изобилна разнообразна храна – твърде различна и все нова, примамваща. „Ковчежниците“ на племената едва ли са носили „финикийски знаци” – разменната монета е лежала в меховете и дисагите – семена, семена. Е, и военни пособия! При всяка стоянка за многолетен отдих семената са влизали в почвата – донесени и новосъбрани местни – от близо и далеч. Те, първите „фермери“, са били самодейни, но строги селекционери – умеели са пътьом да отвяват плявата от зърното, да отбират „за по-нататък“ най-привлеклите ги „сортове“ растения. Този първичен „селекционен“ процес е в постоянно възходящо движение – по вкуса на всеки исторически откъс.
В последната „стоянка“ – тук, на Балканите, в очите на стабилизирания хетерозисен вид тракославянобългарин (какъв ли още не!) са попаднали не само семената на просото, пшеницата, елдата, конопа, а и овощията на умерения климат. Археологическите и историческите находки сочат, че не едно южно и субтропично растение е намерило тук нужните условия за растеж и плододаване. Не само неспокойните гурбетчии българи, но и заселници от южни страни са пренасяли в дисагите си деца на средиземноморското слънце. Много от тях са се „аклиматизирали“ (а всъщност – нагодили) към по-суровите за тях условия за живот. Не всички възжелани растения са зарадвали новите си домакини, но и много са враснали в новия дом. Известни са вековни маслинови дървета в Ахтопол и Созопол, Сандански. Смокинови дървета, с орехови размери, са нещо като вековен фирмен знак на Ахтопол (и за цялата община гр. Царево), и неделима част от пейзажа на Санданско-Петричкия район. Дафиновото растение, на което гърците и песен са сътворили („Дафино, моме…”), е обичаен гост на градините в много селища на почти цяла Южна България – от дълбока древност.
Към началото на 20-ти век това спонтанно преместване на границите на отглеждането приема организиран характер, с намесата и съдействието вече на държавни институции. С разпореждания на Министерството на земеделието, под рьководството на земеделските научни учреждения, през 30-те години на ХХ век , а и по-късно, се прави няколкократен внос на дръвчета от ценни сортове смокини и маслини. Раздадени са на добри местни стопани – овощари и лозари. Все още може да се видят остатъци от тези мини-градини в Царево, Созопол, Поморие, Сандански и др.
Едва след Втората световна война се слага начало на научноизследователска и внедрителска дейност с цитрусовите, смокинята, нара, райската ябълка, маслината, чая, дафина, фейхоата и др. с три основни насоки: интродукция, агротехника, преработка на плодовете. Ето защо сега, в началото на ХХІ век, е тъжно за кадърния, обективно признат като силен творец, български учен да наблюдава разминаването между прекрасния природен (екологичен) фон на България, към който активно се стреми чуждестранният производител, и принудителното обездвижване на нашия изследователски гений (генна еманация на вековете) под натиска на „евтина“ чужденска стока.
Тъжно е да чуваме от уважаваните от нас гости-туристи (чести посетители на нашето „райско кътче“ в с. Велика, Бургаско) да квалифицират предлаганите на техните родни пазари плодове и зеленчуци като унифицирано – безвкусни, а българските – като „слънчев дар“.
Apropos!… През 70-те години на миналия век, по договор с „Балкантурист“ – Слънчев бряг, ОСЮК Поморие периодично посрещаше гости – групи от почиващи там французи. Веднъж един от гостите (сладкар) пита какво правим с произвежданите от нас (и общо у нас) бадеми. Той бърза да избегне колебанието за отговор (в онези години на мнителност!), като пояснява, че го интересува дали може да си закупи бадеми в България. Защото „след като веднъж заменил традиционните калифорнийски бадемови ядки с гръцки, моите клиенти, оценили вече по-добрите вкусови качества на сладкишите, пожелаха да им доставя и в бъдеще от същото производство. Вашите бадеми не се пренасищат с вода, торове и препарати!“ Е? Време ли е, трябва ли да гледаш в българските магазини почти само онези „безвкусните“ плодове и зеленчуци?! Има ли значение от коя страна са произведени! Нали с тях се хранят българското дете и чуждият турист! През последните години на пазара в гр. Царево (а не ли и в цялата страна?) можем да купуваме само такива домати и etc. (жалко! – безвкусни).
… Неотдавна бяхме известени, че руският консуматор ще се радва отново на български плодови консерви. Само че… никой не каза на коя комшийска нива ще са отгледани тези „български” плодове!…
Кое според Вас обективно налага на нас – днешните българи, да насочваме все повече вниманието си към пренебрегваните в последните десетилетия възможности на южните култури?
През последното десетилетие започнаха и текат значителни политически, социално-икономически и културни промени. Един от моторите на този процес са свободните пазарни отношения. От състояние на полузатворено, почти самозадоволяващо се стопанство, страната бързо, по-често с бурни скокове, бе залята от импортни стоки от всякакъв вид. На едно от първите места по импортен мащаб са хранителните стоки. Поради криво разбрана нужда от реформи селскостопанското ни производство, завоювало по-рано значителни научни и практически успехи и завладяло много външни пазари, вече е блед придатък в икономиката на страната. Прославените до неотдавна овощари и зеленчукари вече носят вкъщи вносни зеленчуци и плодове (външно привлекателни, но непълноценни като храна) от съседни и презокеански страни.
Това поражда ред проблеми и на първо място несигурност относно биохимичната чистота на вносните продукти. Азбучна истина е, че „евтино“ произведените плодове и зеленчуци, които заливат пазара ни, са с относително много по-ниски вкусови и хранителни качества в сравнение с произведените под българско слънце от българска земя и ръка. Не отскоро и не случайно, много чужди фирми се стремят да пренесат по-голяма или по-малка част от своите производствени програми под нашето небе, в българския Балкански подрайон на Европа. Това е всъщност висока обективна оценка!…
Погледнато от определен икономически ъгъл на зрение, може да се приеме за по-изгодно запълването на всички пазарни ниши с „доходни“ вносни плодове и при това, с набор… „‘от птичка мляко“. В магазините и по сергиите може да се видят почти всички видове плодове, произведени някъде по света, при това без оглед на сезона – нали сме „глобално село”. Де да имаше и глобална агроотговорност! А то!! – Ту „луда крава”, ту „нитрати”, ту „машинно масло в зехтина”! Да! – „Либерален пазар!”…
Само че колко българи могат да поставят на трапезата си цитруси, киви. авокадо, фейхоа, японска мушмула? За колко болни и старци е достъпна тази природна аптека, този богат извор на витамини, аминокиселини, ензими, микроелементи и други диетични и лечебни вещества от „градината на Господ“ (ако перифразираме Мария Требен)?
Определено можем да кажем, че макар и частично, този проблем е решим – със собствени сили. Имаме прекрасни природни условия, неизчерпаема любов, находчивост и дързост на българина-гурбетчия – градинар не от вчера. Той неизменно упорито е слагал грижливо в дисагите си семена и разсади от всякъде. Така през столетията са заселени у нас хинапът, райската ябълка, дафинът, лимонът, маслината и мн. др.
Въпреки икономическите трудности (а може би като отпор!), все повече и повече българи търсят дръвчета от южни плодови растения за отглеждане в домашни, стайни и градински условия, за да си откъснат при нужда пресни плодове. И всеки опира в липсата на опит за отглеждането на тези растения. Те имат свои специфични изисквания към условията на средата за отглеждане – нужна е не само обич, а преди всичко добро познаване на биологията им. Нали желанието е зависимо от моженето, а то, на свой ред – от знанието, без което всъщност не е възможно завоюване на ефективен практически опит.
В какво по-конкретно се изразява стопанското значение на южните култури?
Нашата страна има вековни традиции в овощарството. Голямото разнообразие в екологично, орографско и почвено отношение е способствало за въвеждане не само на овощни видове на умерения климат, но и много южни растения. Трапезата на българина винаги е била богата на плодове, произведени в неговата градина. Това обаче никога не го е задоволявало. Близостта на средиземноморските плодове, постоянният допир с населението от южните съседни страни винаги са пораждали желание у българина да има на трапезата си и от тези екзотични, вкусни и ценни плодове. Това желание много често е прераствало в упорит стремеж да се отгледат тук, на наша земя, много от южните растения. И тъй като такова решение е било по силите само на отделни любители, търговията е запълвала тази празнота. Така по Маждраков (1957) у нас за периода 1905-1919 г. е внасяно маслиново масло в тонове – 2508, 1717 и 412, а за 1940-1944 г. – 845, 556, 176, 145 и 125 и съответно за тези два периода от 571 до 1939 тона маслинови плодове, за които са изразходвани милиони валутни лева. За медицински и парфюмерийни цели се внася дафиново масло, а за консервната промишленост и за домакински цели – средно около 40 тона годишно сухи дафинови листа. От Турция и Гърция се внасят големи количества сушени смокини. До българската трапеза много рядко достигаше високо ценената фисташкова ядка – специалитет за деликатесните напитки и за сладкарството и шоколадовото производство. Тя е източник на фино хранително масло.
През последните десетилетия се правеха доставки на значителни количества плодове от райска ябълка. Поради незнание на елементарни правила за ползване на този, не само външно съблазнителен плод, но и твърде ценен като храна, за лечебни и диетични цели, голяма част от плодовете, поради тръпчивостта им в прясно състояние, се захвърлят с огорчение от купувачите, дори още там, в магазина. Кой да им каже, че трябва да омекнат /да протече етап ”благородно гниене”/?
Все още малко достъпни и недооценени са плодовете на извънредно интересния хинап – родовит и красив представител на семейство дракови. В някои източни народи хинаповите плодове са източник на захар, витамин С, рутинови фитотерапевтични средства и др.
В нашата страна се разви значителен по обем международен и вътрешен туризъм. Заведенията, обслужващи туристическия поток и специализираните хотели, предлагат богат избор от свежи, сушени, захаросани, солени и препечени плодове и ядки, сокове, нектари, компоти и др. За много от тях, внасяни от чужбина, се заделя значителна валута, като се дискриминира и обезценява родното производство и труд.
Досегашните научни изследвания и десетилетният практически опит на ентусиастите любители показват, че при научно обоснован подход и организация, нашата страна може да намали вноса на някои южни плодове, а за други – да задоволи всички нужди със собствено производство. Обективно абсолютно е възможно постепенно да се прекрати вноса на фисташка и същевременно да се обогати нашата трапеза и сладкарския асортимент с фисташкови плодове – факт, показан на територията на бившето ТКЗС – с. Гълъбец, Поморийско през осемдесетте години на XX век.
По разработената от Радка Серафимова българска технология за сушене на смокинови плодове може да се задоволят нуждите на страната, а с добре усвоеното оригинално българско промишлено производство на специфичните сладко и конфитюр от зелени смокини (каприфиги) може да се разшири листата на износа – тези продукти са вече добре познати в чужбина.
Разработената технология за производство на цитрусови плодове без разход на топливни суровини ще позволи да се намали вносът на лимони, мандарини и грейпфрути или най-малкото да се осигури снабдяването на лечебните заведения и детските кухни с пресни, нехимизирани плодове.
Въвеждането на райската ябълка в широко производство, поради високата родовитост на този вид (4-4,5 т/дка) може да разнообрази не само вътрешния пазар, но и експортните ни възможности. Вече се правят опити за усвояване на китайски метод за сушене на плодовете – един твърде перспективен продукт.
Много от тези култури ще обогатят и освежат домашните градини и вилните места. Засадени в промишлени мащаби, те могат да оползотворят времето, знанията, опита и силите на хиляди пенсионери, домакини и безработни, както и на някои категории инвалиди.
Бихте ли се спрели по-подробно на природните условия на някои от най-подходящите за отглеждане на южни култури райони в България?
Географското положение на България обуславя значителното климатично разнообразие. През страната, приблизително по линията на Стара планина, преминава условно жицата между две еколого-географски фитоклиматични зони: южната покрайнина на умерено-континенталната и северната преходна подзона на сухия субмедитерански пояс (Герасимов и др., 1966). В Южна България може да се разграничат няколко специфични района:
Черноморски – от Балчик до Резово. Макар и нееднообразен, малко по-студен на север от Стара планина, този район е характерен с прохладното, твърде засушливо лято, с малки температурни амплитуди, продължителна топла и влажна есен, относително мека и почти безснежна зима и твърде кратък преход от хладната пролет в лятото. Преобладават хумусно-карбонатни до сарматски почви, по-малко черноземи, а в обширния район на архаичната Странджа – канеленогорски тежкоглинести почви, с рН 3,5-5,5, по-често продукт на дълбоко, продължително изветряване на мощните андезитови (батолитови) конгломерати.
Югозападен (Санданско-Петрички) – на юг от Кресненското дефиле до Беласица. Характерно за този район е сухото и горещо лято, относително топлата и къса зима, с периодично нахлуване на екстремно ниски температури (до -27°С), с ранна, продължителна, топла пролет. Преобладават дилувиални (конуси) чакълестопесъчливи, дълбоко дренирани почви.
Южнородопски (Ивайловградски) – по-точно обхваща югоизточния дял на Родопите. По климатични данни е близък до Югозападния район, но без екстремно ниските температури и с по-добра защитеност от северните ветрове, по-открит за смекчаващото влияние на Егейско море. Почвите са по-често канеленогорски, отчасти дилувиални, често продукт на изветряли рендзини.
Долно-Маришки подрайон – на юг от Хасково до Свиленград. По обща климатична характеристика се доближава до Южнородопския и Югозападния, но е открит еднакво за прякото влияние на Средиземно море и на северните ветрове. Не са рядко явление дълбоките инверсионни, къснозимни мразове. Почвите са ливаден, черноземен и алувиален тип.
Югозападният, Южнородопският и Долномаришкият райони са изложени на значителното влияние на сухия средиземноморски климат, а Черноморският – на по-хладните водни маси на Черно море – те са причина за кратката хладна пролет и късното настъпване на зимата. Тук средните денонощни и годишните амплитуди на температурата са значително по-малки. (Вж. таб. 1).
Средни денонощни амплитуди на температурата за някои райони на България –средно за периода 1916-1945 г.
| Региони | Месеци | |||||||||||
| I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | |
| Поморие | 6,8 | 5,0 | 7,1 | 6,9 | 7,7 | 8,8 | 9,0 | 8,6 | 7,2 | 7,4 | 6,2 | 5,0 |
| Сандански | 7,0 | 8,7 | 10,4 | 11,1 | 12,1 | 12,9 | 13,1 | 13,4 | 13,8 | 13,1 | 8,8 | 7,1 |
| Ивайловград | 6,4 | 7,3 | 9,0 | 10,6 | 11,7 | 12,2 | 13,8 | 13,4 | 13,0 | 10,8 | 7,8 | 5,5 |
C относително топли зими се характеризират и подрайоните около Стара Загора. Асеновград, Тополовград, отделни участъци по крайбрежието на р. Дунав и др.
Макар и по-рядко, във всички тези райони се случват кратковременни екстремни застудявания от порядък на -14, -15°С. Абсолютните минимуми за период от около 80 години са: гр. Василико (Царево) -19,2°С1, Поморие -19°С, Петрич -24°С, Хасково -24°С. От 1958 г. до 1978 г. най-ниска температура за Поморие и Царево е -14°С, но през м. декември 1999 г. живакът падна до -17°С в с. Велика, община Царево. Честотата на опасните ниски температури е малка. По Черноморското крайбрежие по-често се отбелязва застудяване до -10, -12°С. За субмедитеранския климат на тези райони са показателни типични средиземноморски растения. Например филиреа (Phyllirea media L.), която достига на север с. Съдиево, източно от Айтос. В Югозападна България е разположен парнарът (Quercus coccifera L.). Във всички райони виреят добре смокинята, нарът, райската ябълка, дафиновото растение. В Ахтопол, Созопол, Сандански, Петрич и дори в Бургас и други места има много плододаващи маслинови дървета и значителни по размери и възраст дафинови храсти и дървета. По Черноморското крайбрежие от столетия се отглежда хинап – стари мощни дървета има в Сливен, Стара Загора, Варна, Пловдив и др. Хинапът и райската ябълка се развиват отлично не само в посочените райони, но и в такъв „студен“ град като Плевен, където плододават изобилно. В Опитната станция – Поморие вече повече от 40 години вирее и плододава първото у нас малко насаждение от фисташка.
Всичко това показва, че южните овощни и листосборни видове имат добра приспособимост към считаните обикновено неблагоприятни за тях екологични райони. При вземане на известни предпазни мерки за евентуално по-тежки зимни условия в тези райони ще могат да се отглеждат и такива по-слабо студоустойчиви видове, като фейхоата. маслината и др. Всъщност за преодоляване на тези неблагоприятни условия ще помогнат и новоселекционираните значително по-студоустойчиви сортове, каквито се отглеждат в ред южни райони на бившия СССР и по Средиземноморието.
По отношение на валежите нашата страна попада в засушливата зона на Средиземноморието (Вж. табл. 2).
Таблица 2
Сезонни валежи – средно за периода 1921-1945
| Селища | Средно годишни | Зима | Лято | Пролет | Есен |
| Несебър | 499 | 146 | 105 | 93 | 155 |
| Поморие | 453 | 119 | 108 | 96 | 130 |
| Мичурин | 657 | 214 | 126 | 102 | 215 |
| Варна | 474 | 118 | 106 | 131 | 119 |
| Стара Загора Загора | 600 | 140 | 159 | 162 | 139 |
| Ивайловград | 670 | 228 | 162 | 115 | 165 |
| Сандански | 550 | 153 | 140 | 103 | 154 |
Районите, пригодни за внедряване на южни култури, може да се характеризират като нетипични сухи субтропици, с летен засушлив период, което при неполивни условия е в известна степен по-неблагоприятно, защото понижава устойчивостта на растенията към ниски температури.
Друг, относително неблагоприятен елемент, са по-продължителните затопляния през месеците януари и февруари (до 5-6 дни), които нарушават зимния покой на някои субтропични растения, като маслината, дафина, дори нара, т.е. стесняват границата на тяхната мразоустойчивост.
Благоприятно условие за успешно отглеждане на посочените южни култури е силата на слънчевото греене и температурната сума, която надвишава 3300°С. Топлият период, със средна денонощна температура над 12°С, е повече от 160 дни, а това е минимумът за узряване дори на портокаловите плодове.
Разнообразието в почвено и орографско отношение също дава възможност за подбор на подходящи месторастения за отделните южни видове, по-малко или повече защитени от северните ветрове. Например, обширни площи в Сакарския район могат да се превърнат в доходоносни фисташкови масиви.
Малко по-остро стои въпросът за своевременно създаване на защитни пояси от горски и горскоплодни дървета, които да подобрят микроклимата на оголените терени, защото последните преобладават в нашата страна. Това важи особено за прибрежната зона на Черноморието, за Сакарския, Свиленградския и други райони. Очевидно, този голям проблем е свзързан с пренасочване ползването на силно раздробените и преплетени с държавна, общинска и частна собственост обработваеми земи, с определена промяна в мисленето на хората – „собственици“.
Бихте ли характеризирали онези южни овощни видове, които представляват определен интерес за стопанско и домашно отглеждане?
Смокинята, райската ябълка, нарът, хинапът, фисташката, дафинът и др. представляват определен интерес за земеделско-стопанското производство, за хранителната, фармацевтичната и парфюмерийната промишленост.
Смокинята е позната у нас от дълбока древност. Тя е разпространена в цялата страна, основно в Югозападна и Югоизточна България. През периода 1950-1970 г. в ОСОЛ, Поморие, е създадена втората в Европа, по сортово и формово богатство, колекция от смокини – богата изходна база за сортоподбор и селекция. Едни от най-ценните сортове са Далматинска, Брунсвик, Кадота, Бяла италианска, както и перспективните „местни“ сортове Поморийска 24, Ахтополска 17, Мичуринска 10 и др. Своеобразна е биологията на това архаично плодово растение, с твърде сложна („объркана“) морфологична и генетична характеристика. Смокинята се причислява към едно- и двудомните, моно- и полигамните типове растения. От Р. Серафимова са създадени и отгледани до нормално плододаване уникални хибриди от оплождане на женски със женски и мъжки с мъжки цветове.
С резитбата за формиране и плододаване се изгражда просветлена корона, постига се регулиране на плододаването и качеството на плодовете. Оригинално е преобразуването на короните в „стелеща“ форма, за въвеждане и успешно отглеждане на смокинята в по-студени райони. Разработените рецепти дават възможност за оползотворяване на плодовете в различни хранителни продукти. Специално е акцентирано производството на сладко и конфитюр от зелените съцветия (каприфики) на мъжките смокини по оригинална авторска технология, както и умело адаптирана средиземноморска технология за сушени смокини.
Райската ябълка е внесена в България в началото на XX в. и с успех е заела място в много селища на страната. Отличава се с висока декоративност, а плодовете имат подчертано лечебни и диетични качества – в Китай се нарича „храна на боговете“. У нас се отглеждат само сортовете Хачия, Ранна, Жълта едра, безтаниновите Хиро-таненаши /Jiro/, Чинебули и най-студоустойчивият Костата*. Присаждането изисква сръчност, бързина и ножчета от неръждаема стомана – всички тъкани са богати на танин. Предимство има пролетното присаждане по метода езиче („вприклад“, chipp-buding). Важна особеност е силната тръпчивост на пресните плодове – годни за ядене стават след „благородното гниене“ – омекване. От тях се получава и вкусен сушен продукт. Чрез сорта Костата райската ябълка може да се отглежда и в по-студени райони – едно дърво от този сорт, вече на 50 години, вирее и плододава отлично в гр. Плевен, в двора на П. Маринов.
Нарът също е познат у нас от незапомнено време. Плодът има лечебна и диетична стойност, а дръвчето – висока декоративност. Специфична е морфологията на вегетативните и плодни органи – има няколко типа клонки и цветове. Нормален завръз дават само цветовете с форма на гърненце, а тези с коническа форма са безплодни. Дървото мръзне при температури под -15°С.
Има една подчертано декоративна форма с кичести, едри, но безплодни цветове, както и джуджевидна форма – естествен „бонзай“ с нормални цветове и плодове, но в в умален размер.
Хинапът е биологично и технологично специфичен и много ценен овощен вид, подчертано сухоустойчив (неслучайно носи името на митичния Сизиф), необичайно скороплоден и скорозрял – плодовете узряват през септември – два месеца след цъфтежа, и са богати с рутиноидни вещества (бета-блокер) и витамин С (до 2,5%). Понижават високото кръвно налягане. Нестандартни за традиционните овощни растения са неговите опадливи (едносезонни) лъжливи плодни „клончета“.
Най-едроплодни са китайските сортове Ланг, Ли, У-си-хун и др. Любопитна форма имат плодовете на сорта Жу-тао-цзао – с форма на обърната „матрьошка“. Тук, в „Райската градина”, вече са селекционирани нови кандидат-сортове – Елит 1 и Елит 2, с едри, овални, красиви плодове с повишено съдържание на витамин С. Плодовете се сушат, захаросват, преработват се в конфитюри, мармалад и др. Стерилизират се без вода и захар или се замразяват.
Бадемът** е икономически важен овощен вид за много райони в България, но най-голяма площ заема в Бургаски окръг. Отглежда се на земи, непригодни за ефективно зърно – и фуражопроизводство. Бадемовата ядка е важен суровинен продукт за хранителната (особено в сладкарството), медицинската и козметичната промишленост, затова е една от широкозастъпените култури в целия Средиземноморски географски пояс. Плододава само при междусортово опрашване, но вече има , внесени и у нас, самоплодни сортове. Най-ценни са сортовете с мека до хартиеномека черупка и с гладка кожица на ядката. У нас са внедрени сортовете Нонпарей, Юбилей, Приморски, Марково 11, Аспарух и др. В ОСОЛ Поморие са селекционирани ред суперелити с много късен цъфтеж и висока родовитост. Широкомащабна селекционна работа с бадема е извършена в Никитската ботаническа градина в Ялта, Крим.
За създаване на ново бадемово насаждение се препоръчва директният метод – засяване и присаждане на място (в полето) с предварителна дълбока оран (риголване) на площта.
Фисташката е нов за България орехоплоден вид от групата субтропични растения. Отличава се с висока сухо- и топлоустойчивост, с непретенциозност към почвената структура и плодородие. Заема обширни територии в Централна Азия и до Средиземноморието. Архаичен вид. Цени се за вкусната ядка, която е с червена обвивка и зелени семедели. Съдържа над 60% вкусно масло. Всички тъкани на растението съдържат ароматна смола с широко използване за различни производства и за дъвка. Разделнополово растение – опрашва се чрез вятъра. Цъфти около началото на май. Беритбената зрялост настъпва в септември-октомври. Присажда се с окулиране – напречният пререз на кората се прави отдолу, за да изтича смолата. Расте и плододава добре на почви с рН над 6,5. Може с успех да заеме площи, непригодни за други овощни и фуражни култури.
Цитрусовите култури: лимон, портокал, мандарина, грейпфрут, пондероза, цитрон, кинкан, каламондин, бигарадия и др. заемат особено място в дома на българина и значителен дял в икономиката на страната. Специфични са биологията, морфологията, стопанските особености и екологичните изисквания на растенията. Цитрусовите могат да понесат без вреда понижение на температурата до -10°С, но само в тъмно, защитено от вятъра закритие. Отглеждат се по различни начини: в съдове, оранжерии, лимонарии, траншеи, разглобяеми закрития тип „тунел“ и др. Използват се различни топлозащитни материали – като най-пригодни са стериопорът, полипропиленовото велпапе, синтетичните платна „арахне“ и „геофилц“ и полиетиленово или поливинилхлоридно платно. Особено ефективни са поликарбоновите плоскости. Отлична икономическа изгода предлагат многобройните топли и горещи минерални извори у нас за производство на цитрусови плодове с относително ниска себестойност, особено в комбинация със зеленчукопроизводство.
Маслината е позната за много райони в България, но си остава ограничена в дворните места. Тя е калцефилно, вечнозелено растение. До неотдавна са внасяни случайни сортове или по-често семеначета, обикновено с ниска зимоустойчивост. Внесени са вече сортове като Асколано, Халкидики, Манита и др.
Фейхоата, сем. Миртови, представлява определен интерес като декоративно и главно като овощно растение. Всяко венечно листче на красивия розов цвят, завит като миниатюрна ладийка, отделя 1-2 капки сироп с фин дъх на блоговонен тамян. Плодовете съдържат водноразтворими соли на йода. Растението измръзва при студ под -12°С, затова при отглеждане на открито трябва да се осигури подходяща зимна защита: полиетиленово платно, геофилц, полипропиленово велпапе и др, като винаги предварително се привързват клончетата, за да не се опират в топлозащитното покритие.
Японската мушмула е вечнозелено дръвче, практически почти зимоустойчиво при условията на Югозападна и Югоизточна България, но само като… растение, защото, за разлика от традиционните овощни растения, тя цъфти от октомври до декември, а плодовете, които зимуват като оводнени, чувствителни на студ завръзи, узряват от края на март до края на юни. Може с успех да бъде отглеждана като съдова култура. Расте с колеблив (по години) успех и на открито, но в защитени от ветровете места, постоянно засенчени през зимата от пряко слънчево нагряване по време на повратните затопляния.
Кафееното дърво е безспорен екзотичен, твърде желан елемент на домашната „райска градинка“. Трябва да се взема предвид, че подобно на банана, кафето започва да „мръзне“ при температура под 8°С и не понася директна експозиция на слънце – расте добре в полусянка. Изисква богата почва, редовно напояване и оросяване на листата. Плододава изобилно, но плодовете остават в течение на кръгла година на клончето – узряват през юли на следната година. Цветовете са с аромат на жасмин. Размножава се със семена, които много бързо губят кълняемост – засяват се само свежо събрани. Семената от търговската стока, макар и сурови, не никнат.
Дафиновото растение може да бъде отглеждано с успех у нас в мащаб за пълно задоволяване потребностите на хранителната и други промишлености – достатъчни са около 500 дка. Добивът на листа е висок – 120-220 кг/дка и с ниска себестойност, с нормално етерично масло. Най-подходящ за нашите условия метод на отглеждане е издънковият- всяка есен храстите се прерязват на височина 20-25 cм и се закриват с почва. Вместо сухи дафинови листа в хранителните рецепти може да се включи дестилирано дафиново етерично масло. Любопитно е, че 70% от дафиновото масло е евкалиптол.
Знае се, че всеки човек търси своята „Обетована земя”. Търси да се докосне до отблясъците на Рая и тук – на земята. С какво, според Вас, заниманията с овощарство и то конкретно с южните овощни култури, спомагат за постигане на душевен мир, на хармония със себе си? Накратко – какви са ползите, по-скоро насладите, от домашното овощарство, според Радка и Серафим Серафимови – заслужили доайени на практическото овощарство и агробиология в България, а и в чужбина?
Светът на овощните растения е като гъстите гори тилилейски – неизброден, бликащ от красоти, примамлив като сирените на Одисей. Земен рай.
Еманация на това безкрайно топло царство са вечнозелените деца на Субтропика и Тропика… Непосилно е да се предаде с думи булчинската им красота и нега. Знаменателно е, че Херкулес с риск за „живота” си се прокрадва в градините на Хесперидите – дъщерите на Атлас, за да извърши последното най-значително геройство – да открадне „златната ябълка”. Легенда – минала в нашия епос: нали ламята открадва „златните ябълки”! Впрочем,… може ли някой свястно да каже дали тази легенда не се е пръкнала някъде из дебрите на древните тракославянобългарски сказания? Та кой по-рано е огласял просторите между Егея, Балтика и Памир? Нали невероятната култура „Варненски некропол” е отпреди библейския потоп – от края на Ледниковата епоха! Нали преди това не е имало „Черно море”, а обширно езеро. И сегашното Средиземно море е било дълбокодолинна система от езера, блата, вулкани? Потопът е разпилял високоразавитата местна цивилизация нататък към Европа и надолу към Триречието.
А защо това да са фантасмагории? Да не би да са измислени хилядите глинени плочки на Бабилонската библиотека, пълни с безценна информация за този период? Да не би да е измислено формирането на Средиземно море и Босфора, и Хелеспонтус именно в края на последния Ледников период под напора на колосалните водни маси от стопените ледове. Наскоро видяхме възстановка на такова бушуващо послеледниково море в едно предаване на “National geographic”.
Но, да се върнем при нашите южни растения – те са не само една фантастична могъща аптека! Тяхната красота, нежният аромат на цветовете и на плодовете просто те разтапят в удоволствие!
Свещената мирта пък с аромата си и с мощната си лечебна сила отваря вратите на рая. Ами да! Това е единственото растение, което е въвело Адам в личен грях /да не остане назад от Ева!…/ – Той потайно го пренесъл тук на земята! За вечен спомен от Рая!
Овощните дървета ни свързват с природата. Не е ли природата Раят! Не хъмкайте, приятели! Те не само че ни доставят най-разнообразни безценни природни /не фабрични/ „хранителни добавки” и чиста проба лекове. „Щурането” из домашната градинка ни изскубва от болестотворната атмосфера на кафенето и кръчмата, кара ни да дишаме с пълни гърди. Трудът в нея не води до умора и отегчение. Може ли някой да посочи по-фин и здрав „Link” към сeбеподобните ни – за сдобиване с искрени приятели? И за капак: спомоществувател в семейния бюджет!
Хилядите български и чуждестранни посетители са нарекли Вашата частна ботаническа колекция „райска градина”. И както сами се убедихме – с пълно основание. Как се стигна до тази общополезна идея? Какви полезни знания в областта на практическата агробиология може да получи човек при посещението си във Вашата уникална градина?
Идеята ни подсказа вековният стремеж и опитите на българина да се радва на южно растение в домашната градинка, да си откъсне пресен дъхав плод. Да му помогнем е лайтмотивът на нашата „Райска градина”, на целия ни активен трудов живот – винаги да раздаваме нашите знания, нашия опит в отглеждането на божествените плодни растения. Ние сме селски чеда. Бащите и майките ни са ни преляли тяхната предана обич към земята, към живинките. Затова, през цялата си почти 60-годишна научна и практическа дейност не можехме да стоим с ръце в джобовете без да организираме или участваме като лектори в курсове, кръжоци, лекции – с учащи се и практици: в Опитната станция в Поморие, в бившия областен „Народен университет по селско стопанство” в Бургас, в радио и TV- предавания, и др. Това беше и е нашият въздух!
И хората ни даряват с обич, защото тук не само виждат познати и непознати екзотични растения, но и получават познания за тяхната биология, за изискванията им към условията на средата /модерното „научно!” понятие, макар много често с друг подтекст, е „екология”/: почва, торове, напояване, борба с вредните насекоми и болестите, резитби за формиране и за плододаване. И твърде важно – за подбор на видове и сортове, подходящи за даден район. Например, разработваните от нас технологии за ефективно отглеждане на лимон, портокал и др. при дворни условия. Научават и ценни съвети и рецепти за домашно приготвяне на плодови консерви и фитолекове.
Време за тези беседи не пестим, дори когато някой посетител не е на… точната вълнà.
Без наука – без изучаване на растението, то може да те подведе много лошо.
В заключение, бихте ли систематизирали няколко практически съвета за това как човек може да си устрои, макар и малко по размери, лично овощно стопанство, което освен душевна наслада, да носи и практически ползи за домашната трапеза с екологично чисти и лечебни южни плодове?
Многобройни са онези българи, които са природно одарени с вътрешна нагласа за бързо усвояване на тънкия занаят „овощарство”. Не са малко и неопитните, но горещо желаещи да имат своя градинка – в двора или вилата, или в бащината нива.
Откъде да почнат? Нека не прозвучи менторски, но първите и най-важни стъпки са към вратите на специализираните книжарници. Ако заразеният от желание за градинарсто не залегне първом на „букварите” по овощарство, няма да изпита никога пълна радост – все ще има нещо да куцука.
Започва се с изясняване на температурните „параметри” на района, качества на почвата /кисела или варовита, песъклива или чернозем, плитка или дълбока/, има ли източник за напояване, какъв е наклонът и т.н. Това ще подскаже на какви овошки да се разчита: семкови, костилкови, орехоплодни, включително ягодоплодни, зеленчукови и др. Разбира се, размерът на площта е важен. На малко „парче” не може да се засади гигантът-орех, защото ще заеме много или цялата площ, а дори и човек бяга от орехова сянка, нали! Правилно е да има по едно-две дървета от любим сорт ябълка, круша, череша и т.н., но да не се пренебрегват вишнята, дюлята, прасковата, мушмулата, лешникът нито касисът, червеното френско и бодливото грозда. А защо не и лековитата скоруша. По Черноморието, в югозападна България и други по-топли места, има место за смокиня, нар, райска ябълка, дори маслина и др. Планинските условия са благоприятни за арония, облепиха, калина /само калините колко вида са!/ и др.
Никога да не се купуват дръвчета от непознати производители – много често те безсъвестно продават неприсадени дръвчета като „най- реномирани” сортове. Не купувайте дръвчета, изложени на „пазара” без защита на корените от слънце и вятър.
Видовете се подреждат в градината по големина на короните на възрастните дървета. В най-ниското се засаждат ябълката /сега всички ябълкови дръвчета се присаждат на слаборастящи подложки/, прасковата, дюлята, лешникът. След това вишнята и сливата, а над тях – крушата кайсията, черешата. Ягодоплодните заемат площ покрай оградите, а ягодите – там, където ще има сигурно напояване.
Никога да не се засажда дръвчето дълбоко – мястото на спойката трябва да стои на 5-10 см над почвата. Веднага полей обилно!
Е, останалото, а то е доста много и много важно, ще научите в „буквара”по овощарство.
Нуждата от по-пълна „инструкция” може да се изрази с малък откъс от нашата книга „Субтропични и южни култури /2005 г./ – нейното лого . Отговорът на този и предишния въпроси е концентриран в три изречения на Предговора /стр.10/:
„Не фантазиране за конкуриране със световни производители – длъжни сме да имаме свои, свободни от пестициди плодове, например – пресни лимони и мандартини за боледуващите деца, за родилни домове… За успеха на такава цел е нужно… разширяване на познанията за биологията на този или онзи „екзотичен” вид – знанията да достигнат до по-широк кръг любители и производители, за да могат повече от тях да се почувстват като професионалисти… Такава е и целта на книгата”.
Ще приемете ли, приятели, това предизвикателство?
* През последните години патриотът инж. А. Драготинов, пенсионер в Германия, обогати асортимента на райската ябълка у нас с нови японски, американски и руски сортове. Особено перспективен е студоустойчивият нов сорт Росиянка. Тази дейност е, така да се каже, продължение на процеса, за който стана дума по-горе – където и да е българинът се връща у дома с дисаги, пълни и със семена, и с калеми. Та г-н Драготинов изпраща изписани от други страни калеми и ги изпраща при нас и главно на друг разсадникар-професионалист – Недялко Недялков в село Бинкос, Сливенско, за присаждане.
** Сем. Серафимови са пенсионери от 26 години. Г-н Серафимов гони 90-те, но от няколко години той е отново „млад” – търсен специалист по бадема – след погрома на този ценен овощен вид през периода 1990-1994 г.!
Сега отново се активизира възраждането на бадемопроизводството и г-н Серафимов е в активна помощ за създаването на няколко мащабни нови бадемови насаждения в Бургаска, Сливенска, Старозагорска, Хасковска, Пловдивска области. Вече са в ръцете на младите бадемджии разработените от него необходими агротехнологични инструкции. При това г-н Серафимов ползва умело улесненията на компютърната техника, което прави помощта му навременна и модерно поднесена! Така че активният „мини-университет” на Радка и Серафим Серафимови във Велика е в жива връзка с неуморните стопани на България. А „Господ дава, ала в кошара не вкарва” – така е отсъдил народът ни! И всеки човек може да бъде полезен при ясен, трезво мислещ дух, насочен към общественополезен труд, и двойно по-полезен, когато умът му е дисциплиниран и обогатен от годините.
