Медитеранската фитозона ни доставя удоволствие с множество обичайни и нестандартни овощни видове. Всеки с голяма увереност ще каже, че овощните дървета, листопадни или вечнозелени, цъфтят през пролетта. А не е съвсем така!

Сред многобройните вечнозелени плодни растения едно прави изключение от общото правило – то цъфти през есента (септември-декември, дори и през януари в субтропичния регион), а плодовете зреят през периода март –май. Това е  най-ранният пролетен плод (ако изключим цитрусовите).

Това растение е Японската мушмула ( Еriobotrya japonica), известна в нашия Средиземноморски район повече с името Малтийска слива (гр -.Мушмуля; фр. – Néflier, Bibacier;  англ. – Japan meddler, Loqwat; кит.- Пипа).

Японската мушмула е дърво с височина 5 -8 м или храст. Гъсто разклонено, с гладка, сивопепелява кора. Младите клонки са гъсто овласени. Листата са овалноудължени с дължина до 25 см, белезниково овласени отдолу и тъмнозелени, почти голи отгоре, грапави като листата на обикновената мушмула, което е и причината да бъде наричана условно „мушмула”. Цветовете, както при болшинството Rosaceae, са петделни, с приятен аромат, кремавобели, с много тичинки ( самоопложда се) и много нектар – по време на цъфтежа дърветата приличат на кошер. Обилният нектар не позволява изкуственото опрашване (зацапва четчицата), каквото често се налага през студените мъгливи есенни дни, когато не летят пчелите. Плодовете- до 19-12 бр. в грозд, са с едрината на орех до малко яйце, овални, с белезникава или оранжевожълта кожица и плодова месо, сочни, с приятен специфичен вкус и аромат (според някои автори – до седем аромата), с 1 до 4 едри семена в лъскавокафява обвивка.

Японската мушмула е много красиво дърво, както с обилния цъфтеж през есента, така и с кичурите оранжени плодове през пролетта и целогодишно – с изобилните вечнозелени листа. То е чудесна екзотика и в домашната райска градинка – може да се отглежда саксийно. При това, с възможност да да имате и необичайни плодове. Ще трябва само да умеете да бъдете и пчеличка – в домашни условия няма как да вкарате пчели за извършване опрашването.

Родина на това овощно растение е южен Китай и Индия, но отдавна е пренесено и трайно вградено в живота на средиземноморските народи, а по-късно и в други райони, вкл.Америка. За значението на японската пушмула може да се посочи провинция Чже-цзян, Китай, където тя заема второ място след цитрусовите.Тя е дете на топлите, влажни райони, но някои диви видове достигат над 2500 м.н.в. У нас е слабо разпространено по Черноморието и тук-там в южния пояс на страната, предимно със защита от мразовете. Всъщност, дървото може да понесе само частични повреди при -12° до -15°С и дори до -18°С, но за кратко време. Пречка за зимуването му на открито е късноесенният цъфтеж. Един факт в гр.Царево (Мичурин) показва и друга възможност. Засаденото дръвче в двора на Д.Балабанов на открито презимува без никаква зимна защита и успява да даде зрели плодове. Причината? Дворът представлява „хладилник”: заграден е от север и юг с четириетажни сгради, които го засенчват от ранна утрин до късен слеобед и през зимата температурата рядко се вдига над 10°С, при постоянно студена почва. Малката дневно-нощна температурна амплитуда не позволява нарушаване на дълбокия зимен покой, а временно замръзналите листа и завръзи се размразяват много бавно – едно изключително благоприятно условие за добро презимуване. Не само на вечнозелените растения.

Известни са много сортове, предимно китайски:Освобождение – най-едроплодният ( 150-160г)., Голяма камбана, Лъжичковидна, Ранна жълта, Мей-хуа-ся(Цет-муме), Комуни, Танака, Премиер и др.Плодовете се използват главно за прясна консумация, но и за вино, сидрово вино и за преработка в консервната промишленост.

Японската мушмула се размножава предимно със семена. Семеначетата влизат в плододаване към 6-7-ма година (облагородените – на 4-5-та). Сортовите качества се подържат само чрез присаждане: на око, на прозорче, английска копулация или в разцеп ( при кореновата шийка, като присадените калеми се покриват до връхната пъпка с рохкава почва против изсъхване). За подложка се използват семеначета от японска или обикновена мушмула и от дюля, глог, круша, кавказка райска ябълка и др. В Китай и други места се предпочита пролетно присаждане в началото на сокодвижението.. Най-добри резултати има върху подложка дюля, на която се получават слаборастящи дръвчета, нои с по-едри и по-вкусни плодове. Подложки от японска мушмула за присаждане може да си отгледа всеки, който пътува из средиземноморските страни през април до средата на юни, когато навсякъде по пазарите може да се купят плодове, но трябва да се избират напълно узрели – добре оцветени. И още нещо важно! Семената изсъхват много бързо и не никнат. Затова, ако бързате да опитате плодовете, запазете семената във влажен вестник в найлонова торбичка. Или: вадиш семената и веднага ги засяваш!

Практикува се и вкореняване на едногодишни резници, събрани през есента, но изпълнението е свързано с някои технически трудности.

Дръвчетата се засаждат през пролетта на добре защитено от северните ветрове място, с източно изложение, на  различен тип, но добре дренирани почви. Отзивчива е на подхранване с органически и минерални торове. Не понася засушаване и продължително преовлажняване. С лека резитба се прорежда коронката. Редовно се отстраняват пристъблените лакомци. В нашата практика не сме наблюдавали други вредители освен овощния акар и щитоносната въшка. Срещу акара се пръска с акарицид (какъвто има на пазара), а за щитоносните въшки – Нуреле, Дурсбан, или комбинирания Нуреле-дурсбан.със задължителбно добавяне прилепител (поне няколко капки течен сапун). Тези три препарата са силно отровни, затова трябва да боравят с тях само възрастни – винаги с ръкавици и с маска на носа.

Серафим Ст.Серафимов

http://www.kovachev.bg

сем. Серафимови

There are currently no comments.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.