Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, югоизточна Азия, тропическа Африка и югозападните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливия си плод или за декоративни цели.

В България се среща под формата на плодно дърво в южните части на страната и по Черноморието. Неговото предлагане в търговската мрежа е от септември до януари.

Дълга и интересна е историята на нежния плод, започваща още от най-дълбока древност. Легендата разказва, че Деметра, богинята на плодородието от древногръцката митология, била обречена да загуби своята дъщеря Персефона, в услуга на Хадес – бог на подземното царство, само заради едно единствено зърно от нар… Нарът е изключително важен елемент и в ливанската, иранската и турската митология и кухня. В древен Египет, в гробницата на фараона Аменхотеп е намерена рисунка на нар. За египтяните нарът бил символ на плодовитостта и лек за много болести. В тибетската медицина сокът от сладък нар успешно бил използван при гастралгии, бъбречни камъни, а на киселия нар – срещу захарен диабет. Арабите отстранявали със сок от нар главоболие, стенокардия и стомашно-чревни разстройства. Индийците пък го препоръчвали за подмладяване, а за китайците отварата от плодовите кори било укрепващо и противовъзпалително средство, което стимулирало обмяната на веществата.

Прясно изцеденият сок от нар е изключително ароматна и освежаваща напитка, високо ценена в топлите страни, защото утолява жаждата. В сокът от нар могат да бъдат открити захари (около 20%), органични киселини (яблъчна и лимонена, 9%), минерални вещества – манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед (0.2-0.3 %), витамините С, В1, В2, В6, В12, Р и А, като най-високо е съдържанието на витамин С, а най-ниско – това на витамин А. В състава на този плод могат да бъдат открити и багрилни и дъбилни вещества, флавоноиди, белтъци, целулоза и течни масла, съдържащи витамин Е. Високо количество на дъбилни вещества се наблюдава в кората на нара, като тя може да бъде изсушена и от нея да се приготви чай, който успешно лекува стомашни разтройства. Важно е да се отбележи, че се използва минимално количество от кората на плода.
Съвременната наука потвърждава спазмолитичното и противовъзпалително действие на екстрактите от нар. За лечебни цели се използват кори от дървото, цветове и плодове, които узряват през есента.
Запарката от нар потиска грам-положителните бактерии, а полифенолите от кората спират размножаването на дизентерийните пръчици.Оказва благоприятен ефект при стомашни болки, стомашно-чревни разтройства, главоболие, малария, ангина, анемия, кашлица, бронхиална астма, различни дерматити и изгаряния на кожата.Високото съдържание на полифеноли е добра профилактика срещу сърдечно-съдови заболявания.Успешно понижава температурата, а и е добра напитка за диабетици.Нарът има и ярко изразени козметични свойства. Научни изследвания разкриват, че този плод е един от най-ефективните естествени антиоксиданти, предотвратяващи стареенето на кожата.

Източник: www.bb-team.org

http://www.kovachev.bg

сем. Серафимови

There are currently no comments.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.