сем. Серафимови on Произхожда от девствените гори на Източна Азия, затова обича влажна топла атмосфера, но умерена почвена влажност. Корените са плитко разположени, затова е добре постоянно около растението да има някакви растителни материали: шума, тънък пласт сено или просто малко накосена в градината трева /ако щете кажете: наскубани бурени!/. Може и по-дебел слой чист речен пясък. Read More
сем. Серафимови on
Работа без обич е мъчение – за работещия и за самата работа. Но пък без знание – планина от обич не помага. Не ще много, а колкото, когато и за което трябва!
Често казваме: той не е образован, но е добър практик. И някакси подценяваме онези необходими на този човек знания, които е получил “между другото” в разговор с по-знаещите, с “надничане” в нужните книжки. И, че след дълбоко усвояване на дадена практика (технология), “случайно” идва нужното подобряване на един или друг детайл. Това българинът го умее далеч не по-зле от другоземеца, та бил той и …Велик. И не веднъж, не по случайност.
Един “мъничък” пример…
сем. Серафимови on Това дете на джунглите на североизточен Китай, тръгнало по света с помощта на новозеландските селекционери на “крилете” и с името на “птицата-нептица” киви е наистиина по детски примамливо, нежно и капризно – необичаен член на семейството овощия. Непривичен плод. Като всяко ново, непознато нещо, кивито буди известна несигурност в отношението на любителя-овощар /консуматор/ към него. Заради външния вид на плода французите, например, го наричат “мишка”. Да, но много полезна, много вкусна! Read More
сем. Серафимови on Хинап е древно овощно растение, известно по исторически и археологични данни от преди 6000 години. Той е една от четирите главни овощни култури на Китай, където заема над 2 млн. декара и са разпространени над 300 сорта.
Интересът към тази култура е оправдан, като се имат предвид редицата ценни стопански качества на растението като цяло, и в частност на плодовете. Те имат висока лечебна, хранителна и диетична стойност. Особено са ценни при лечение на хипертонично болни. Плодова отвара се използва при простудно възпаление на дихателните пътища, по-често при децата, за лекуване на стомашно-чревни заболявания и други. Плодовете се употребяват против стоматит, стомашна язва, като кръвоспиращо средство, за усилване на отделителната система, за тонизиране на сърдечната дейност и др. Те заемат едно от първите места сред овощните плодове по съдържание на желязо, кобалт и йод в лесно усвоими от организма соли. Използват се в свежо и в изсушено състояние. От плодове хинап се приготвят сладка, компоти, мармалад, сокове, пюрета и други. Листата на хинапа съдържат много дъбилни вещества, катехини, рутин, кумаринови вещества, захари, уронови киселини, витамин В1 и други, поради което в народната медицина са обект на голямо внимание.
сем. Серафимови on Млад член на семейство Цитрусови.
Произходът на това семейство се крие далеч в историята на растителното царство. Родина – обширен район от източните разклонения на Хималаите /Непал/, почти по цяла югоисточна Азия, Индонезия до Австралия. Семейството е съставено преди всичко от бодливи видове – от дребни храсти до дървета високи 8-10 до 15 м. По-често с неядливи плодове. Болшинството от видовете, в това число и всички , които имат ядливи плодове, са вечнозелени и топлолюбиви. Един от най-зимоустойчивите, отдавна внесен и у нас, е Трилистният Понцирус. Той е листопаден. Използва се масово като подложка за присаждане на лимона, портокала, мандарината за отглеждане в Грузия, Азербайджан и др. на открито с лека зимна защита. Плодовете, въпреки че съдържат вит.С, не са годни за ядене – те съдържат смолесто гликозидно вещество “понциридин”, което предизвиква диария.
сем. Серафимови on От хиляди години човекът не чака природата да да му поднася хляба наготово. Защото “Господ дава, но в кошара не вкарва”. Добиването на храната с труд е започнало от онзи момент, когато първобитната жена пазителка на огнището е разровила педя земя, за да засее зрънце. И сигурно с неприязън е погледнала появата и на други кълнове – от познати, но безполезни растения – плевели. Едва ли ги е гледала безучастно, без да ги отскубне. Не е ли това началото на първичния начин за борба с плевелите. И не е ли този начин преживял хилядолетията та до наши дни! Първата стъпка на всяка стопанка в градината е да изскубне с ръка или да отсече с мотичка неканените, но упорити плевели. Защото плевелът е по-силен и по-лаком от културното растение в конкуренцията за хранителните вещества на почвата.