ХИНАП

Хинап е древно овощно растение, известно по исторически и археологични данни от преди 6000 години. Той е една от четирите главни овощни култури на Китай, където заема над 2 млн. декара и са разпространени над 300 сорта.

Качества, които провокират

Интересът към тази култура е оправдан, като се имат предвид редицата ценни стопански качества на растението като цяло, и в частност на плодовете. Те имат висока лечебна, хранителна и диетична стойност. Особено са ценни при лечение на хипертонично болни. Плодова отвара се използва при простудно възпаление на дихателните пътища, по-често при децата, за лекуване на стомашно-чревни заболявания и други. Плодовете се употребяват против стоматит, стомашна язва, като кръвоспиращо средство, за усилване на отделителната система, за тонизиране на сърдечната дейност и др. Те заемат едно от първите места сред овощните плодове по съдържание на желязо, кобалт и йод в лесно усвоими от организма соли. Използват се в свежо и в изсушено състояние. От плодове хинап се приготвят сладка, компоти, мармалад, сокове, пюрета и други. Листата на хинапа съдържат много дъбилни вещества, катехини, рутин, кумаринови вещества, захари, уронови киселини, витамин В1 и други, поради което в народната медицина са обект на голямо внимание.

Read More Read more

Млад член на семейство Цитрусови.

Произходът на това семейство се крие далеч в  историята на растителното царство. Родина – обширен район от източните разклонения на Хималаите /Непал/, почти по цяла югоисточна Азия, Индонезия до Австралия. Семейството е съставено преди всичко от бодливи видове – от дребни храсти до дървета високи 8-10 до 15 м. По-често с неядливи плодове. Болшинството от видовете, в това число и всички , които имат ядливи плодове, са вечнозелени и топлолюбиви. Един от най-зимоустойчивите, отдавна внесен и у нас, е Трилистният Понцирус. Той е листопаден. Използва се масово като подложка за присаждане на лимона, портокала, мандарината за отглеждане в Грузия, Азербайджан и др. на открито с лека зимна защита. Плодовете, въпреки че съдържат вит.С, не са годни за ядене – те съдържат смолесто гликозидно вещество “понциридин”, което предизвиква диария.

Read More Read more

От хиляди години човекът не чака природата да да му поднася  хляба наготово. Защото “Господ дава, но в кошара не вкарва”. Добиването на храната  с труд е започнало от онзи момент, когато първобитната жена пазителка на огнището е разровила педя земя, за да засее зрънце. И сигурно с неприязън е погледнала появата и на други кълнове – от познати, но безполезни растения – плевели. Едва ли ги е гледала безучастно, без да ги отскубне. Не е ли това началото на първичния начин за борба с плевелите. И не е ли този начин преживял хилядолетията та до наши дни! Първата стъпка на всяка стопанка в градината е да изскубне с ръка или да отсече с мотичка неканените, но упорити плевели. Защото плевелът  е по-силен и по-лаком от културното растение в конкуренцията за  хранителните вещества на почвата.

Read More Read more

Десет-годишно маслиново дърво имало плодове само веднъж. Очевидно, дръвчето е засадено в някакъв съд  и през зимния период зимува в помещение. Не е ясно дали помещението се отоплява, дали е светло, дали през изтеклите  години е сменявана почвата, дали е торено и с какво.  Не става ясно дали през зимата са окапвали листа. Read More Read more

Все повече и повече любители се влюбват не само в декоративни, но и в плодови екзотични растения. Очевидно, не всички южни овощни дръвчета могат да бъдат отглеждани на открито навсякъде из страната. Ограничението идва от различно ниската мразоустойчивост. Ако лимонът и другите цитрусови, кафето, фейхоата, гуавата и други видове в никакъв случай не може да се отглеждат в градината, някои видове като ягодовото дърво, дафина, нарът и др. може да виреят на открито в някои райони на южна България и по Черноморието и дори в по-вътрешни места, но при условията на смекчения микроклимат в селищата /между къщите/.

Read More Read more

Като всяко тропическо растение ананасът си има свои чудатости. Някакси нереално звучи, че ананасът, толкова сочно растение и още по-сочен плод, условно казано, се бои от водата. Това не означава, че не тртябва да се полива, а мярата за вода трябва да осигурява почти постоянна лека влажност на почвата. При преовлажняване загниват корените. Каква почва трябва да се  приготви? Смесват се по равно торф, гнили листа, речен пясък и добре угнил оборски тор. Така се получава рохкава почвена смес, която не допуска задържане на излишна вода. Очевидно, това изискване може да бъде сериозно нарушено, ако подложната чиния на саксията е постоянно пълна с вода. Всъщност, това явление е много често при неопитните или прекалено влюбените любители на цветята – в порядък на презастраховане те поливат растенията много често. Не трябва да се забравя, че корените на всяко растение имат нужда от кислород. Дори строго водолюбивите като тръстиката си набавят кислород от водата. Като правило водата е антагонист на дишането на корените, защото измества въздуха от почвата. Read More Read more